Знаете ли какво е „ук”? И аз не знаех, докато не се запознах с шест енергични момичета, които вярват, че децата от малките населени места могат да променят средата, в която живеят. Да бъдат движещата сила в региона и общността, за да разкъсат порочния кръг на бедност, апатия и усещане за безпомощност. И да доведат до повече оптимизъм и вяра, че и в малките градове и села могат да се случват хубави неща. И хората да живеят в по-добър свят.
Всичко започва през 2013 година, когато група учители от програма „Заедно в час”, преподаващи в общините Ябланица и Луковит, решават да организират междуучилищни събития за своите ученици, за да ги мотивират да посещават редовно училище, да спазват определени правила в класната стая и да развиват умения като работа в екип, комуникативни умения, организираност, функционална грамотност и др. Това е и началото на програмата „Училищни чудеса”. В основата й са Йоана Славова, Александра Иванова, Иглика Атанасова, Деница Москова, Цветомира Антонова и Виолета Тасева. И както самите те споделят – в големите градове има много неща, които децата могат да правят в свободното си време, но в малките населени места не е така. И когато това се съчетае с отдалеченост, липса на редовен транспорт до по-големия град и бедност на региона, усещането за апатия и безсилие става голямо. И децата отпадат от училище, затварят се в малкото населено място, обезсърчават се и нямат мечти и цели.
Именно прекъсването на този порочен кръг си поставят за цел шестте момичета-доброволци от „Училищни чудеса”, които постепенно увличат не само децата, но и другите учители, директорите на училищата в региона, работещите в местните читалища и общини. Намират и 16 вдъхновени ментори-доброволци, които дългосрочно работят с младежите и им помагат да попаднат от среда с ниски очаквания в такава, в която хората им вярват и ги поощряват да променят селото и общността, в която живеят. За да има повече оптимизъм и надежда.
И ако в началото програмата започва като инициатива между училищата, в които са разпределени учителите, и целта е да се повишат социалните умения на децата и пропуските в обучението им, постепенно фокусът се поставя върху дългосрочния ефект и промяната на нагласите на младежите. Така се ражда идеята за „Лидерската програма” и създаването на ученически лидерски екипи по населени места. Младите хора вече имат възможност сами да определят проблемите в селото или града, в който живеят, да изберат по кой от тях ще работят и да предложат решения. Така децата стават по-самостоятелни и инициативни и постепенно поемат нещата в „свои ръце”. И както казва Виолета: „Искам самите деца да повярват в себе си и да се справят с трудностите”.
А Иглика допълва, че „Училищни чудеса“ има потенциала да преобърне нагласите както на учениците, така и на техните близки, учители и родители. „Това, към което се стремим в момента, споделя тя, е да създадем у тях нагласата, че от тях зависи средата да изглежда по начина, по който искат. А това не е нещо, което е възлагано по принцип на ученици – те да са водещите и те да определят как се случват нещата.”
Всички споделят, че все повече виждат промяната у децата – как намалява мрънкането и постоянното търсене на оправдания, как самите младежи придобиват самочувствие и се виждат вече в друга светлина. И как увличат и други в общността, в която живеят. Като ученическият екип от гр. Луковит, който облагородява кът край река Златна Панега в града, и създава свое местенце – „При патиците”, където да могат да се събират и да общуват. Или “Клубът на мечтателите” от с. Петревене, които мечтаят за място в селото, където младежите да се събират, за да гледат филми, да играят народни танци и да се учат взаимно на различни неща. И докато намерят това място, организират други събития, като работилницата “Обичайте животните” с гост Дора Радева от Фондация “Четири лапи”, по време на която правят хранилки за птички и се учат как да се грижат за здравето на животните около тях. Или децата от екипа в Ябланица, които създадоха и с голям успех поставиха пиесата „Светло бъдеще„, чиято цел е да обърне вниманието на учениците и родителите към важността на образованието и проблема с ранното отпадане от училище.
И когато попитах шестте момичета от „Училищни чудеса” за какво мечтаят, те ми казаха, че искат да видят младежите, с които са започнали, да завършат образованието си, да продължат да учат или да си намерят добра работа. Но също така и да видят как общностите застават зад младежите и техните инициативи, припознават усилията и проектите им и заедно променят средата. И не случайно каузата им е отличена с „Приза за вдъхновяваща практика за 2018 г.” на Годишните награди за доброволчество „Героите” на фондация „TimeHeroes”.
Но какво всъщност е „ук” и защо шестте момичета са нарекли така фондацията си? Както ми обясниха самите те „ук” е буква от глаголицата, която означава „начетен”, „грамотен”. И именно това се опитват да направят със своята инициатива „Училищни чудеса” – да помогнат на децата от малките населени места от района на Ябланица и Луковит да имат вяра в себе си и да бъдат „ролеви модели” за своите връстници и за общностите, в които живеят. За да им вдъхнат оптимизъм и да ги променят към по-добро.
Публикувано на www.momichetata.com