Спонтанно или осъзнато дарителство

Обикновено с наближаването на Коледните празници рязко се покачва броят на каузите, които можем да подкрепим. Различни хора и организации решават да организират различни благотворителни инициативи и да събират средства за една или друга кауза. Много хора и организации откликват на тези призиви и даряват. И това е чудесно! Защото някои го правят за първи път. А за други това се е превърнало в традиция.

Но – и тук има едно голямо НО – дали и доколко спонтанното дарителство около Коледа може да увлича. Или остава изолирано, само около празниците?

Замислете се колко често сме склонни спонтанно да дарим или подпомогнем една или друга кауза. Обикновено се отнася за нещо, което ни е „хванало за гърлото” – видели сме го някъде, чули сме за него и решаваме да го подкрепим. Правим го и … после нищо. Спираме дотам. До следващата кауза, която ще ни „хване за гърлото”. И която (пак спонтанно) ще подкрепим.

Спонтанното дарителство е добро като начало. Проблемът с него е че няма устойчивост на подкрепата. А и много често в тези случаи имаме краткосрочна емоционална връзка с каузата. Без да се интересуваме какво е станало после с нея, за какво са били изхарчени събраните средства и какво е било постигнато. И, ако си дадем сметка, ще видим, че често спонтанно сумарно сме дарили доста голяма сума, за разнообразни каузи, без да знаем после какво е станало с тях.

И това без значение дали дарява отделен човек или го прави организация. Сумарно събраните средства се разпръсват по различни каузи, без ясен резултат, който е бил постигнат.

Затова и все повече хора и организации започват да се замислят за резултатите от дарителските и доброволческите си инициативи. И да търсят промяната, която се постига. Така от хаотичните и „на парче” дейности преминават на следващото ниво – по-структурирани и цялостни благотворителни и социално-отговорни дейности. Т.е. към осъзнато дарителство.

Кои са основните характеристики на осъзнатото дарителство?

  • Наличие на ясни цели и дългосрочна ангажираност с каузата

При осъзнатото дарителство ние не даряваме еднократно, ad-hoc и реактивно – защото сме чули за една или друга кауза. В този случай ние сме про-активните и търсим кауза или каузи, които са важни за нас, като индивид или организация. Това дава ясен фокус на нашето дарителство и ясни цели каква промяна искаме да се случи с нашите усилия. Така помагаме за решаването на конкретни проблеми, които са важни за нас. Защото ние не просто даряваме някаква сума за нещо, което в момента ни се е сторило важно, а се стремим да научим повече за каузата, която сме решили да подкрепим, мислим за резултатите, които искаме да постигнем. А това с течение на времето ни помага да постигнем максимален резултат от нашите усилия.

Дарителският фокус ни позволява да проучим проблема, за да разберем истинската нужда и как можем да спомогнем за нейното решаване. Така например, ако искаме да подкрепим деца в социални институции, често първоначалният ни порив е просто да им закупим храна, дрехи, играчки или някакво оборудване за мястото, в което живеят. Но при по-задълбочено проучване, може да се окаже, че тези деца имат много по-голяма нужда от определен вид терапия или занимания, за които в основния бюджет на организацията няма финансиране или то е недостатъчно. И ако със събраните средства ние осигурим заплата на терапевт или възпитател, или транспортните разходи на този специалист от по-големия град до по-малко населено място или дори в рамките на същия град, това може да е много по-важно за децата. И да им помогнем много повече.  Така можем да открием такива области на дейност, които са наистина ценни, за тези, на които искаме да помогнем, но са недофинансирани. И ние като дарители да намерим точното си място.

Но как да определим дарителските си цели, за да намерим фокуса си като дарители? Можем да започнем с комбинирането на следните три признака – нашите интереси и увлечения, конкретните нужди (къде нашата подкрепа ще доведе до най-голяма промяна) и начините, с които можем да помогнем (нашите налични ресурси като средства, време, контакти и умения). Комбинирайки ги, вие ще намерите фокуса на вашето дарителство, така че да бъде ценно и удовлетворяващо и за самите вас.

  • Изграждане на дългосрочно партньорство с тези, които подкрепяме

Когато навлезем по-навътре в една конкретна област, ще ни бъде много по-лесно да подберем онези организации, които отговарят на нашите приоритети и чиято работа наистина води до промяна. Така с течение на времето ще можем си оформим мнение кои дейности и организации са ефективни и чии каузи си заслужава да подкрепяме. По този начин ще можем да изградим дългосрочни отношения с тях, да надграждаме година след година и да увличаме и други.  Този стратегически подход ще ни помогне да търсим промяна и дългосрочно въздействие на подкрепата. А като виждаме промяната, която правим, дарителството става по-мотивиращо и ангажиращо.

  • Търсене на дългосрочен социален ефект

Определянето на една дарителска област, върху която да се фокусираме дългосрочно, има своите чисто практически преимущества. Това ни дава ясна дарителска идентичност и стратегия, която можем да комуникираме както с колегите си, така и с външни партньори. Ясният фокус прави по- лесно и запознанството с други дарители с подобни интереси, с които можем да споделяме опит и експертиза. И така, като осъзнати дарители, да работим за дългосрочна промяна на средата, в която живеем и работим, и да увличаме околните.

Е, разбира се, винаги можем да заделим малка сума от дарителския си бюджет в отделен „джоб”, от който да реагираме спонтанно на конкретни идеи или проблеми, за които сме чули и които са ни „хванали за гърлото”. Важното е по-голямата част от сумата да бъде за каузите, които подкрепяме дългосрочно.

Публикувано в онлайн бюлетина на Българската асоциация за управление на хора „Информатор“, бр. 12/2016