Как да изберем каузата си?

В началото на всяка година обикновено си обещаваме какво ще променим и какви нови неща ще започнем да правим през следващите 12 месеца. Защо тази година едно от новите неща да не е да намерим дългосрочна социална кауза, която да подкрепяме с време, усилия или средства?

Това може да стане като се включим в каузите и инициативите по корпоративна социална отговорност на организацията (в случай, че тя има такива) или самите ние да предложим кауза и да увлечем колегите, семейството си, приятелите. Каузата може да е дарителска или доброволческа. Може да включва даряването на знания и умения в област, в която работим  и сме специалисти (като преводи, счетоводство, маркетинг, реклама, юридически услуги, умения за преподаване, за коучинг или менторство и т.н.). Но може да е просто социално значима, в която се включваме с неспециализиран труд – като залесяване, почистване, пакетиране на хранителни продукти, разделно сметосъбиране, посещения в социални институции за деца или възрастни хора и пр. Или такава, която подкрепяме финансово – чрез „дарителство по ведомост”, дарителски кутии, благотворителни събития (важно е да се сещаме за тях не само преди Коледа, Великден или други големи празници, а през цялата година, защото хората и организациите, които подпомагаме, имат нужда от нашата подкрепа целогодишно, а не само около празниците). Ключово е каузата да отговаря на нашите вътрешни ценности, да сме мотивирани  и дългосрочно ангажирани да я подпомагаме.

И все пак как да изберем кауза, която да отговаря на тези условия?

Като начало можем да се запитаме какви са нашите интереси и увлечения. Само, ако каузата отговаря на вътрешните ни ценности и интереси, може да гарантира, че трайно ще искаме да я подкрепяме. В противен случай рискуваме да се „запалим” за известно време, но скоро да започнем да си намираме по-интересни и важни неща, които да правим. Или просто ежедневието ни да надделее и да не ни остава време за каузата. Но ако тя съвпада с нашето „вътрешно Аз”, тогава няма да имаме нужда от външни стимули и нещо все ще ни „дърпа” да работим по нея. А и много по-лесно ще можем да идентифицираме хората и организациите, с които да работим. Защото единомишлениците се намират като че ли от само себе си. И водят след себе си други единимишленици.

На следващо място трябва да се запитаме какви са конкретните нужди, които искаме да удовлетворим, и къде нашата подкрепа ще доведе до най-голяма промяна. На този етап можем да „стесним” каузите по различни признаци – хора (кого искаме да подкрепяме – деца, младежи, жени, възрастни хора, специфични групи, бездомни хора, наркозависими), географски обхват (каузи на какво ниво искаме да подкрепяме – на входа/блока/квартала, в който живеем, местни каузи в нашия град или регион, каузи за друг град или населено място, такива на национално ниво). Важно е да си дадем ясна сметка и за тематиката на каузата – превенция и здраве, изкуство, околна среда, бедност, социално включване, ресоциализация, домашно насилие – възможностите са много.  Тук ключовото е да сме се задълбочили какъв е проблемът, за чието решаване искаме да помогнем, и какви са истинските нужди на тези, на които искаме да помагаме. Само така ще можем успешно да помогнем на хората и на каузата, в която се включваме. И виждайки промяната, която постигаме, да се мотивираме от резултатите. И да продължаваме. От друга страна фокусирането на каузата ще ни спести разпиляването на усилията и ресурсите, които влагаме – като средства, време, знания, умения, контакти. Защото разпръсването само ще разводни усилията ни ще намали ефекта от това, което правим.

На трето място (и много честно спрямо самите себе си) трябва да си помислим за начините, с които можем да помогнем, и какви налични ресурси като средства, време, контакти и умения, сме склонни да „инвестираме” в каузата.  Тук е моментът да сме искрени със себе си и да си дадем сметка в дългосрочен план с какво можем да помогнем на каузата и на хората и организациите, които искаме да подкрепяме. Често сме склонни да се „хвърляме” с огромен ентусиазъм в новите начинания, да обещаваме как ще подкрепяме нещо или някого за години напред, как ще работим всеотдайно да се подобри положението. Но скоро ентусиазмът ни започва да намалява, семейните и професионалните ни ангажименти започват да ни „дърпат” в друга посока (каквото и да правим денонощието е 24 часа, седмицата – 7 дни, а месецът – 30, най-много 31 дни). И постепенно все по-рядко започваме да намираме време за каузата. Но – хората „от другата страна”, без значение дали са деца, младежи, възрастни хора или организации, чиито каузи подпомагаме, разчитат на нас. И за да не разочароваме нито себе си, нито тях е най-добре от самото начало да сме искрени с какво и колко можем да подпомагаме каузата, която сме избрали. Ако сме склонни да даряваме средства – нека си го кажем и да кажем колко. Ако ще се включваме с доброволчески усилия – нека кажем колко често и с какво можем да помагаме. Ако ще съдействаме с контакти и хора, които познаваме – нека е ясно до каква степен сме склонни да ангажираме личните и професионалните си мрежи с каузата.

Помислете си и за предизвикателствата пред каузата. С какви предизвикателства сте склонни да се борите и (много важно) – до кога. Твърде често работата по социални теми изисква голяма отдаденост, работа с различни заинтересовани страни, гъвкавост, промяна на лични стереотипи или обществени нагласи. А това изисква немалко усилия и време. Склонни ли сте да ги отделите? Ако не сте сигурни, помислете с кого (като хора и организации) може да си партнирате, за да сте по-успешни.

И не на последно място – поставете си ясни цели и измерими резултати. Това ще ви помогне да знаете как се развива каузата, в която сте се включили или самите вие сте инициирали.  Те ще ви помогнат да поддържате мотивацията си висока и да виждате напредъка и промяната, които постигате. Освен това много по-лесно ще можете да търсите и намирате съмишленици, с които да работите заедно.

И накрая, но изключително важно условие – след като изберете кауза си, посветете й се. Избягвайте краткосрочните решения и обещанията, които не можете да изпълните. Бъдете уверени, че не гледате на каузата си като на еднократно (маркетингово) упражнение, а като на дългосрочно добро, на което сте се посветили и което искате да правите.

Публикувано в онлайн бюлетина на Българската асоциация за управление на хора „Информатор“, бр. 1/2017