Защо да даряваме и доброволчестваме?

Преди известно време една позната сподели с мен какво е почувствала, когато за първи път е организирала доброволческа инициатива в организацията, в която работи. Имала е огромен ентусиазъм, подготвила се била добре (лека храна, тениски за участниците, инвентар за инициативата), разпространила информация за събитието сред всички работещи в организацията (около 200 човека). В уречения ден, обаче, идват едва … 50 ентусиаста. Можете да си представите разочарованието й да види толкова малко хора… Събитието преминава много добре – всички остават доволни, целите били постигнати, екипът се сплотява. На следващата година желаещите да се включат са много повече.

След първоначалното разочарование от малкия брой ентусиасти първата година моята позната се замисля защо се получава така. И стига до извода, че доброволчеството (както и дарителството) не са „масов спорт”. И че човек трябва да е „узрял”, за да се включва в такива инициативи.

И изниква въпросът какво ни мотивира да даряваме или да се включим в доброволчески инициативи. Отговорите варират от усещането за „престиж” и желанието „да ни видят”, т.е. с повече или по-малко комерсиални и PR цели, до желанието да помогнем, да се чувстваме полезни с това, което правим, да оставим нещо след себе си. Допълнителна мотивация могат да дадат желанието да общуваме с колегите си в неформална среда и извън офиса, възможността да се запознаем с нови хора, да излезем от „рутината” в офиса и да се докоснем до нови идеи. А може би и възможността да научим нови неща – както за себе си, така и за света около нас.

В много големи мултинационални компании, но и във все повече чисто български фирми, има установени практики за дарителски и доброволчески инициативи, както и за корпоративна социална отговорност. Но в по-малките фирми все още тези практики са свързани с личната ангажираност на собственика или ръководството и доколко техният пример се разпространява сред останалите служители и е заразяващ, или остава чисто лична мотивация.

Но нека се запитаме какво дава на служителите участието им в една дарителска или доброволческа инициатива. Тук искам да направя уговорката, че от изключителна важност е хората в организацията да искат да участват. Ако усещат каузата като „спусната отгоре” и „задължителна”, макар и негласно от страна на работодателя, много бързо ще се загубят всички положителни ефекти от участието. И всеки ще намери своите оправдания, защото все още много хора имат спомени от задължителните „съботници” от недалечното минало, в които ни се налагаше да се включваме. Без значение дали виждахме смисъл.

Но как да насърчим „купуването” на каузата от страна на колегите? Ето няколко полезни съвета:

  • Започнете с определянето на ясна кауза, която да подкрепяте. Каузата може да е свързана с основната дейност на фирмата, но може да е социално важна, без да е от сферата, в която фирмата работи. А може да е комбинация от двете. Ако фирмата е по-голяма, може да има няколко каузи, около които да се обединят интересите на колегите. И всеки да се включи в тази, която предпочита. Ключово тук е идеите да дойдат от хората, за да припознаят те каузите като „свои”;
  • Опитайте се каузите, в които се включвате, да бъдат дългосрочни. Много организации, особено по-малките, предпочитат да се насочат към спонсорство на конкретно събитие или спорадична благотворителна инициатива. Това е хубаво начало, но ако спрат дотук, едва ли биха могли дългосрочно да мотивират хората да участват. Ако не знаете към кого да се насочите за дългосрочни каузи, потърсете неправителствени организации, които работят в определена област. Или такива, които се занимават с дарителство. Те имат достъп до конкретни каузи и инициативи, които имат нужда от подкрепа, и с удоволствие ще ги споделят с вас. Създайте партньорство с такива организации. Искайте от тях информация не само за нови каузи, но и как са изразходвани вече дарените средства и какви резултати са постигнати. Споделете тези данни с колегите си. Като се види ползата, това само ще увеличи мотивацията за включване;
  • След като сте определили каузата (или каузите, ако са повече от една), опитайте се да „запалите” хората в организацията за идеята. Не тръгвайте с големи очаквания за масовост от самото начало (споменете си историята на моята позната). Създайте „ядро” на каузата, онези хора, които наистина искрено вярват в нея и искат да дарят пари, време или усилия, за да я постигнат. Увлечете и семействата на колегите си. Това освен, че ще повиши мотивацията, ще им даде възможност да съчетаят добротворческите си усилия с прекарването на повече време със семействата си. Така постепенно ще „заразите” и останалите и ще постигнете „ефекта на лавината”;
  • НО – не забравяйте, че не всички колеги ще се включат. И в това няма нищо лошо или страшно. Някои хора просто имат принципно недоверие към ползата от подобни инициативи. Други може просто да не могат да се включат по лични причини. Особено важно е да не стигматизирате тези колеги. Запазете доброволния принцип на включване. Иначе има опасност да се върнете към познатите от близкото минало „съботници”;
  • И не на последно място по важност – включете социалните каузи, които подкрепяте, във фирмените си стратегии. Това ще ви помогне постепенно да създадете собствени политики за корпоративна социална отговорност, което само ще засили ангажираността и мотивацията за включване в различни каузи.

Ще видите колко ползи в дългосрочен план има от включването в дарителски и доброволчески кампании. Те насърчават неформалното общуване между колегите. Отношенията стават по-преки и неформални. Засилва се лоялността към фирмата. Повишава се имиджът на организацията. Създава се усещане за общност от съмишленици и „престиж”, че работиш в и за организация, която освен бизнес, има и социални цели и работи за подобряване на средата за живот. А това се отразява положително на ангажираността на служителите, които усещат, че са полезни не само в професионален аспект, а и извън пряката си работа.

Публикувано в онлайн бюлетина на Българската асоциация за управление на хора „Информатор“, бр. 8/2016