Колко често ходите в планината? Носите ли си ваша храна и напитки? Или разчитате на тези, които ще си купите в хижите или чайните?
Ако носите ваши, къде изхвърляте отпадъците? Някои ги оставят сред природата, а други – в кошчетата. Но замисляли ли сте се, че в планината няма сметосъбиране и сметоизвозване. И че дори и да изхвърлите боклуците в поставените кошчета или контейнери, няма кой да ги закара до най-близкото сметище…
Ако решите да изпиете по един чай в някоя хижа, как ви го дават? Почти сигурно – в пластмасова чаша за еднократна употреба. А питали ли сте се какво става после с нея?
Над всички тези въпроси ме накара много сериозно да се замисля Данита Заричинова, когато ми разказваше за кампаниите за високопланинско почистване „Боклука в раницата”, които организира заедно с група доброволци и екологичната организация „За Земята”.
Вече 20 поредни години доброволци на възраст от 7 до 70 години от цялата страна почистват високопланински защитени територии в националните паркове и досега са свалили над 110 тона отпадъци от Рила, Пирин и Централен Балкан. По думите на Данита, която е един от организаторите – доброволци, дългосрочната цел е не само да почистят замърсените терени и нелегалните сметища, в които са се превърнали част от планините, но и да възпитават туристите и хижарите в отговорно отношение към природата и отпадъците. Затова и миналата година кампанията беше отличена с „Приз за устойчиви политики” на годишните награди „Героите 2018” на фондация „TimeHeroes” . Основната й идея е, когато ходим в планината, да слагаме боклука обратно в раниците си и да го изхвърляме там, където има организирано сметосъбиране – в градовете или в селата. И да не използваме посуда за еднократна употреба в хижите, а да си вземем наша от вкъщи. И да мислим как опаковаме нещата, дали те всъщност се нуждаят от толкова много пликчета и пластмасови кутии и кутийки, които извърляме след еднократно използване – сред природата или в контейнера.
Защото, както споделя Данита, дори и в такова естествено хоби, като планинарството, има потребителско и консуматорско мислене и отношение. И това доброволците виждат по време на всяка акция по почистване. И с тъга се чувстват като откриватели – като се започне от мокрите кърпички, които са навсякъде, премине се през полските кутии за консерви от 80-те години. И се стигне до бойлери и друга техника, които човек се чуди как могат да се озоват високо в планината…
По време на почистванията доброволците организират и различни дискусии по теми извън боклуците, с които искат да променят нагласите на хората. И да дадат личен пример. Защото както се смее Данита – „когато се пъхнеш в храстите и видиш боклуците, които не се виждат отвисоко, и се погнусиш от пластмасата, която е навсякъде, започваш да се замисляш за собственото си поведение”. И дали наистина ти е необходимо още едно пликче? И трябва ли да вземеш чая или кафето си в пластмасова чашка? А не можеш ли да си носиш собствена бутилка с вода?
Така през 2015 г. по време на едно от почистванията се ражда другата кампания, на която Данита е един от инициаторите – „Умна раница”. Нейната цел е отново да мотивира туристите и хижарите да имат по-отговорно поведение в планината. Какво трябва да имаме в умната раница?
Посуда и прибори (но не за еднократна употреба), бутилка за вода за многократна употреба (за да не си купуваме от всяка хижа вода в пластмасова бутилчица), канче (което става за чай, кафе и за каквато искаме друга напитка), кутия за храна (за да не слагаме сандвичите си във фолио или найлонови пликчета), дрехи, хигиенни принадлежности (но не и мокри кърпички, които не се разграждат и няма да изчезнат след слънце и дъжд, а дори от дъжда ще набъбнат). А запалените планинари могат да добавят и чаршафи, за да спестят вода и енергия за прането и сушенето им в хижата. А и да намалят замърсяването на реките, тъй като в хижите няма пречиствателни станции за отходните води.
Когато попитах Данита кои са най-големите предизвикателства, тя сподели, че най-трудно се променят нагласите на хората, които са свикнали да правят нещата по определен начин. Но остава оптимист, защото научно е установено, че са нужни 21 дни, за да променим даден навик. И затова е важно да започнем.
И се радва, че вече се появяват първите фестивали, като този на боровинките край хижа Амбарица в Централен Балкан, в които има разделно събиране и компостиране на отпадъците, няма пластмаса за еднократна употреба, а накрая участниците сами свалят боклуците, за да не оставят отпадъци горе в планината. И че вече започва планирането на тазгодишната кампания „Боклука в раницата”, която ще се проведе в Западните Родопи от 24 август до 1 септември. И че инициаторите предават щафетата на децата си, които все по-активно се включват. И увличат още доброволци и дарители. За да има приемственост и движението да се разраства.
И въпреки че много хора все още питат: „Защо чистите боклуците на другите?”, Данита и останалите доброволци вярват, че отговорното планинарство е важно и че трябва да се говори с туристите и хижарите. И да даваме личен пример и да предлагаме решения. За да увличаме още хора.
Защото всеки обича да бъде сред природата. Но е важно какво НЕ ОСТАВЯ след себе си в нея.
Публикувано на www.momichetata.com