Елена и каузите, които рушат самотата на нашите баба и дядо

Когато говорим за социални каузи, често имаме предвид подкрепа за младежи в неравностойно положение, за деца, лишени от родителска грижа, или даряване на средства за лечение на болен човек. И някак си встрани остават други важни проблеми, за които не се замисляме как с малки усилия могат да се постигнат големи резултати. И нечий живот да се промени съществено.

Снимка: Личен архив

На такива каузи се е посветила Елена Радева, която помага на възрастни хора в тяхната нужда да бъдат социално ангажирани и да се чувстват отново пълноценни. Може би искрата идва от 11-годишния й престой в САЩ, където тя вижда колко социално ангажирани са американските пенсионери, как активно инициират различни събития, участват в разнообразни дейности и колко по-различно усещане имат за себе си. И когато през 2012 г. се връща в България, се впечатлява от разликите.

Елена решава с доброволчески усилия да помага на възрастни хора да усвояват нови умения и отново да се чувстват активни.

Записва се като доброволец в инициативата на TimeHeroes и Дружество „Знание” и започва да води безплатни компютърни курсове за пенсионери, които не са загубили страстта си да учат. Насочват се към малките неща – как да използват електронна поща, как да търсят снимки и музика в Интернет, как да видят графика на градския транспорт или да намерят телефонен номер на институция или организация, на която искат да се обадят, за да не звънят на служба „Справки” (която за моя изненада се оказа, че все още съществува…).

Снимка: Личен архив

Едно от най-вълнуващите неща, които Елена споделя, е желанието на курсистите й да търсят видеа за други страни (все пак пътешественическият дух никога не си отива) и за места, които са посещавали в младостта си, и да се удивяват колко много са се променили. Но това, което я зарежда, е благодарността им към нея и към другите учители доброволци за отделеното време, внимание и търпение. Защото причината възрастните хора да се записват на курсовете, не е само за да се научат да работят на компютър, но и заради социалния живот и преодоляването на усещането за самота, с което се сблъскват.

Именно това е „тънката червена нишка”, която обединява каузите в подкрепа на възрастни хора, в които Елена се включва. Такава е инициативата на фондация „Кредо Бонум”, наречена „Изкуство без възраст”, чиято идея е възрастни хора и младежи заедно да посещават културни мероприятия и да общуват. Но и да се обучават взаимно – младежите с компютърните си умения, а възрастните хора да предават знанията и житейския опит, който са натрупали. Други подобни инициативи са посещенията в дома за възрастни хора в кв. „Дървеница” в София, организирани от неправителствената организация „Обединени идеи за България”, и проектът „Резиденция Баба” на организацията „Фабрика за идеи”, чиято цел е да свърже потенциала на младежите от града със знанието на възрастните хора от обезлюдяващите се села и да предложи модел за социално предприемачество, чрез който селата отново да живнат.

Но какво мотивира Елена да работи по толкова много доброволчески инициативи?

Както самата тя споделя, доброволчеството е в кръвта й и всеки ден се опитва да прави по нещо в помощ на околните. Може би за това е спомогнал престоят й в САЩ, където в университета, в който е учила магистратура и докторантура, а след това е преподавала, има „Клуб на доброволеца” и тя се включва в програмите, посещава центрове за хора, преживели насилие, домове за бездомни, учи безработни как да използват компютри и да подготвят CV-то си (нещо, което продължава да прави и в България). А може би и защото винаги си е давала сметка колко е привилегирована, че има щастливо семейство, достатъчно добри доходи, добро образование и трябва да „дава обратно на обществото”. Но и се зарежда от това, че хората, на които помага, оценяват нещата, които прави за тях. Тази положителна оценка и благодарност я мотивират да продължава с каузите.

А те не се изчерпват само до възрастните хора. Включва се като доброволец в „Лятната START-академия”, в проектите на „Junior Achievement”, „ABLE Mentor”, „Animal Rescue”, „Тук-Там”, „Термално-Нормално” и др. И когато я попитах как успява да съчетава доброволческите си инициативи с професионалните си ангажименти, Елена с усмивка каза, че преподава „Управление на времето” и се е научила самата тя ефективно да управлява собственото си време, за да успява с всичко. И че не обича да мрънка, а когато нещо не й харесва, просто започва да работи за промяната му, без да чака някой друг да го направи.

И продължава да мечтае. Например във всеки квартал да има средище – читалище, клуб или нещо друго, където възрастните хора да могат да се срещат, да общуват и да преодоляват самотата си. Или в полите на Витоша да изгради място като тези, които е виждала в скандинавските страни, където заедно да живеят пенсионери, студенти, деца, излезли от домовете и навършили 18 години, бездомни животни, да общуват и да се грижат едни за други. Но дотогава препоръчва просто да се огледаме около себе си – в блока или входа, в който живеем, какво можем да направим за по-възрастните си съседи – примерно да им помогнем да си донесат торбата с покупките или просто да отделим 5 минути, за да поговорим с тях. Така с малки неща от наша страна можем да направим големи неща за тях. Дори и неорганизирано.

Публикувано на www.momichetata.com