„Много хора биха дарявали или доброволствали, но просто не им е хрумвало. Желанието за това трябва да ги намери.” С тези думи започна срещата ми с Диляна Гюрова – Кюпелийски, която освен че е дългогодишен запален доброволец, в последните години увлича и децата си в тези инициативи.
Но как започва всичко? В началото стои любовта към приключенията и желанието да направиш нещо различно и същевременно смислено. Така още докато учи в университета Диляна се свързва в мрежата за обмен на доброволци – CVS – България, която й дава възможност вместо еднократно да направи нещо, да се включи в 6-месечна доброволческа инициатива в Германия „Посланици на човешките права”.
И тъй като годината е 2003-та, пътуването извън страната не е лесно както сега – изискваше се виза, информацията беше по-труднодостъпна, интернетът най-често беше от специализирани интернет-кафенета или клубове. Но това не я отказва и тя кандидатства за програмата. Одобряват я и заминава за Германия. Там преминава през обучение как да работи с младежи, а след това (заедно с още един международен доброволец) обикаля доброволческите лагери на приемащата организация и изнася еднодневни обучения по темата за човешките права.
И както се смее Диляна – това е бил един от най-забавните периоди в живота й, защото по време на престоя в Германия й се налага да смени общо 38 легломеста, сред тях палатка, пейка или просто разстилане на спалния чувал на пода в местното училище. Но срещите й с младите доброволци от различни държави, обединени от желанието си да правят нещо смислено в свободното си време, я обогатяват много.
Така постепенно влиза в мрежата на Service Civil International, част от която е CVS – България. Те предоставят дългосрочно доброволчество и организират различни пътуващи доброволчески лагери.
Запалена от идеята и опита, който вече е натрупала, през следващата година Диляна решава отново да замине на дългосрочна доброволческа мисия. Избира Киргизстан, но политическата обстановка в страната се усложнява и идеята се проваля. След това се насочва към Русия, но и там нещата не се получават и накрая заминава за Непал. Желанието й е да преподава английски език на деца, но след като виждат досегашния й опит в различни мисии и с различни организации, й предлагат да подпомогне координацията на дейностите на CVS – Непал. Е, разбира се, има и възможност да преподава английски на младежи – все пак това е било желанието, с което заминава за страната.
Постепенно натрупва много опит, който споделя със CVS – България. Там влиза в Управителния съвет, където е и досега, а по време на отпуска си по майчинство подпомага организацията в административно-координационните й дейности и в оперативен план.
Но желанието на Диляна активно да доброволства не я изоставя. Така през лятото на 2016 г. една сутрин се събужда с мисълта, че децата й вече са достатъчно големи и може да ги увлече в доброволчески инициативи. А и да им даде пример, че отпускът не е само време, в което човек лежи на плажа, а може да го съчетае с други интересни и смислени дейности, от които да натрупа друг вид опит и които да разширят светогледа му.
Още през зимата на следващата година се записват като едни от първите доброволци в доброволческия лагер „Bear the Peace 2“ в с. Кутерево в Хърватия, където има изградено убежище за мечки, откъснати от естествената им среда. Една от основните задачи на лагера е изрисуването на голям графит на тема „Мир“, който да стане един от мостовете за разбирателство между жителите на съседните села, а и да упътва любопитните туристи към убежището за мечките.
В допълнение са предвидени различни възможности за включване в част от обичайните дейности на убежището, за да могат доброволците да се докоснат до света на мечките и до историята и атмосферата на проекта. Разбира се, взема и децата си, защото вярва, че участието им в доброволчески инициативи им дава една „отвореност” към заобикалящия ни свят, разчупва поведението им и им изгражда положително усещане към различното и природата. И не на последно място – показва им, че не всяка работа се заплаща, а има неща, които човек прави за удоволствие и в полза на обществото.
Това, което правят и виждат по време на лагера, а и хората, с които се запознават, толкова увлича Диляна и децата й, че през 2018 г., без да се замислят, се записват на втори съвместен лагер – този път в помощ на летния детски лагер „Кошер на приятелството“, накратко Koșnica, в Сърбия. И както споделя Диляна, участието на децата в различни доброволчески инициативи е възпитателно, освен че е приключение.
То ги среща с хора с различен социален и културен произход, сблъсква ги с нови предизвикателства, изправя ги пред нови правила, които трябва да уважават и следват, прави ги по-отговорни и „стегнати”. И признава, че и досега от време на време припомня на децата си правилата за храната, които са спазвали в лагера.
Но и помага на самите родители да осъзнаят, че всъщност децата им имат нужда от много по-малко материални неща, отколкото обикновено си мислим в ежедневието. И че отпускът може да има разнообразни лица, че можем да правим нещо полезно и същевременно да се забавляваме със семейството си. Диляна и децата й вече се подготвят за следващия съвместен лагер – през август, отново в Сърбия. И са единодушни, че ще продължат да ходят, защото това ги обогатява и им помага да прекарват смислено времето си. ЗАЕДНО.
Публикувано на www.momichetata.com