Какво да изберем – да имаме собствена кауза или да се присъединим към такава, инициирана от друг? Много организации си задават този въпрос, когато решават какви дарителски или доброволчески каузи да подкрепят. Изборът не е лесен.
Често компании и частни лица предпочитат да се включат в кауза, инициирана от друг. И да я подпомогнат финансово или с доброволчески труд. Но има и много, които се ангажират и подкрепят каузи, за които са изградили дългосрочно партньорство с училища, читалища, социални институции, неправителствени организации или местни формални или неформални групи.
Независимо дали подкрепяме собствена кауза или се присъединяваме към такава на други ключово е обвързването с нея да е дългосрочно, тя да е свързана с целите на фирмата/организацията ни и да мотивира ръководството и служителите да участват. Затова от особена важност е как избираме каузата си. И именно в тази първа стъпка са едни от най-големите предизвикателства.
Какво е добре да имаме предвид, когато обмисляме каква кауза да подкрепим? Ето някои въпроси, които е добре да си зададем в самото начало:
- Темата на каузата подкрепя ли дългосрочните цели на организацията ни?
Независимо дали имаме собствена кауза, по която работим, или се включваме в такава, инициирана от друг, е важно да я обвържем с дългосрочните цели на организацията. Вплитането на каузата в бизнес стратегията на компанията, както и включването й в политиките по корпоративна социална отговорност ни помага в две посоки. От една страна това ще работи за добрия публичен образ на организацията ни, а от друга – ще повиши репутацията ни като работодател. Защото кой не иска да работи в организация, която освен бизнес, има и ясни социални ангажименти към обществото? А това освен че повишава мотивацията на настоящите служители, спомага и за привличането на нови и ангажирани хора. Неслучайно множество различни изследвания посочват, че служителите, които работят за компании, обвързани със социална кауза, са много по-склонни да се гордеят с ценностите на своята компания, в сравнение със тези от компании без подобни каузи.
- Колко сериозен е общественият проблем, за който се отнася каузата?
В медиите и публичното пространство постоянно циркулират различни каузи. И често се случва да чуем за някакъв проблем и спонтанно да решим да помогнем. В началото ентусиазмът ни е голям, разпалено обсъждаме какво можем да направим, търсим и убеждаваме съмишленици да се включат. Но скоро осъзнаваме, че проблемът или темата на каузата са прекалено злободневни или краткосрочни. Или са прекалено широки, трудни за реализация и без ясно видим резултат. Така първоначалният ни ентусиазъм постепенно започва да затихва. И виждаме, че е много трудно да задържим темпото и да продължим да увличаме нови хора или да мотивираме настоящите привърженици. Така на следващия път успяваме да съберем прекалено малко средства, с които реално можем да направим нещо (в случай че каузата е дарителска) или се включват много малко хора като доброволци. И резултатът е само един – разочарование и скептицизъм. В този капан много често попадат хора или организации, които инициират собствена кауза. При този вид каузи отговорността е много по-голяма, защото хората или организациите, на които помагаме, разчитат на нас в дългосрочен план. Затова от самото начало е ключово да помислим как каузата ни ще се развива именно в такъв план. Така ще можем да я огледаме в по-широк контекст и да избягаме от еднократността на подкрепата.
- Друг занимава ли се с тази тема/кауза? Ако да, кой/кои други са ангажирани?
Често се случва да попаднем на интересна идея и да решим да я превърнем в наша кауза. И започваме да работим по нея – събираме средства, организираме събития в подкрепа на каузата, инициираме доброволчески кампании. Особено за хора или организации, които са по-неопитни в дарителството, доброволчеството или социалните дейности, това може да е доста трудоемък и сложен процес. И да отнеме значителна част от ресурсите им. И ако резултатите идват по-бавно от очакваното, може да ни разколебае и дори откаже от каузата. Добре е в този случай да видим кой друг работи по такава тема или кауза и да обменим опит с него. Това ще ни спести „откриването на колелото” и ще ни даде възможност да избегнем голяма част от грешките на растежа. Но може да ни помогне да видим и аспекти на каузата, за които не сме си давали сметка. И така да я обогати. (Или да осъзнаем, че каузата в този й вид е прекалено злободневна или еднократна. А за капана на този тип каузи говорихме преди малко). От друга страна, може да се окаже, че голяма организация или компания вече работят успешно по тази кауза и са постигнали значителни резултати. И нашата подкрепа на фона на тяхната изглежда прекалено малка. И ако за някои каузи всяка подкрепа е важна, независимо колко е голяма, за други обемът е от значение. И ако разберем, че това, което правим, е прекалено малко и незабележимо, това значително може да намали мотивацията ни сериозно да развиваме каузата. Което ще разочарова както самите нас (и колегите ни, ако това е кауза на фирмата), така и организацията или хората, които сме решили да подкрепим с каузата си. А разочарованите хора се мотивират още по-трудно, нали? Това, което можем да направим в случая, е да се опитаме да изградим балансирано партньорство с тези, които вече работят по тази тема. Така ще можем да мултиплицираме резултатите и ефекта от каузата. И колкото и малък да е приносът ни за решаването на цялостния проблем, той ще бъде важен и значим. И ще бъде оценен както от колегите и партньорите ни, така и от тези, на които помагаме. А какво по-мотивиращо от това да виждаш, че нещата, които правиш, помагат на някого?
- Как нашите клиенти, партньори и служители биха реагирали на обвързването на организацията с тази кауза?
Да, важно е да вземем предвид как обвързването с дадена кауза ще се отрази на публичния образ на организацията. Защото както казват Филип Котлър и Нанси Лий в книгата си „Корпоративната социална отговорност – Най-доброто за вашата компания и вашата кауза”: „Оценяването на ефекта сега има повишено значение – ключов е отговорът на въпроса какво добро правим… Приносът се оценява като част от стратегическата рамка, която използва резултатите, за да промени посоката на развитие, ако е необходимо. В резултат виждаме нарастващ натиск върху компаниите да си поставят цели, да измерват ползите за организацията и да оказват влияние в името на каузата”.
В заключение можем да кажем, че независимо дали избираме да работим по собствена кауза или се присъединяваме към чужда, най-важна е нашата мотивация да го правим. И да не се разочароваме прекалено бързо, когато се сблъскаме с първите трудности. Защото всеки може да намери своята кауза. Или своето място в кауза, започната от някой друг.
Публикувано в онлайн бюлетина на Българската асоциация за управление на хора „Информатор“, бр. 11/2016