Галина, която се бори с планината от пластмаса

С колко сламки пиете коктейла си? А колко пъти на ден посягате към пластмасова или хартиена чаша за еднократна употреба? А към торбичката? Колко пъти седмично ядете обяда си в пластмасова кутия? И колко време ползвате всяко от тези неща преди да го изхвърлите?

Обръщали ли сте внимание колко пластмасов боклук създаваме за едни ден? За една седмица? За един месец? И каква част от него се рециклира?

И колко от тази камара пластмасов боклук можем да си спестим – на нас, на децата ни, на планетата?

Снимка: Reach for change, Social Entrepreneurship Academy

Тези въпроси си задава Галина Николова, когато започва своята борба с пластмасата, която някак си удобно се е настанила навсякъде около нас.

Каузата й се ражда донякъде случайно, но е и част от дълъг път на осъзнаване, който Галина извървява. Като запален любител-планинар обича да ходи в планината със семейството си. Предпочитат не много популярните туристически места. И една от традициите, която по принуда са си създали, е да носят по един голям чувал и чифт ръкавици със себе си, за да могат на връщане да съберат боклуците, които виждат из природата.

Така миналата година до едно отдалечено село в Родопите, в което живеят само около 50-тина човека, Галина и семейството й събират 2 (да – два!!) чувала с боклуци – празни бутилки, пластмасови чаши, кутии от цигари… На следващия ден вече е на работа и сутринта, докато чака до автомата за вода в офиса, се заглежда в минаващите колеги – те идват, вземат пластмасова чаша за еднократна употреба, наливат си вода, изпиват я и само след 5 секунди изхвърлят чашата. Това кара Галина да се замисли и да си зададе въпроса: „Какво мога да направя?” Споделя го със своя колежка, която също се вълнува от темата.

Първоначално решават, че каузата им трябва да бъде да спрат използването на пластмасови чаши за еднократна употреба в офиса. Но впоследствие стигат до извода, че е много по-добре да направят инициативата си по-информативна и преди всичко…

Да се насочат към промяна на нагласите на хората около себе си.

Започват с колегите и компанията, в която работят. За тяхна радост ръководството застава зад идеята. И причината не е само финансова – заради спестените средства от закупуването на чашите за еднократна употреба, а защото осъзнава важността на темата. Галина и колегите й организират серия от вътрешни презентации, прожекция на филм, различни работилници, подготвят поредица от информационни табла, а също и кампания „Направете пролетно почистване у вас и донесете чаши, прибори и чинии, които да използваме в офиса”. Служителите активно се включват и дори се забавляват като взаимно си показват пъстрите чаши, в които пият кафето и водата си. (Е, разбира се – за външните гости компанията продължава да използва корпоративни чаши и кани за кафе и вода, но и тук следва принципа да не са за еднократна употреба).

Снимка: Reach for change, Social Entrepreneurship Academy

Постепенно, подготвяйки се за различните инициативи с колегите си, Галина започва да навлиза все по-дълбоко в темата. И осъзнава, че колкото и много да си е мислила че прави в ежедневието си, то е било крайно недостатъчно. И че има много неща, за които не е знаела. Например, че хартиените чаши, в които често си вземаме кафето, не са само хартиени, а имат пластмасов филтър отвътре, което ги прави невъзможни за рециклиране. Или че само опаковките подлежат на рециклиране, но не и повечето пластмасови предмети, като чаши, капачета за тях, сламки и бъркалки. Или че пластмасата може да се рециклира само веднъж, после винаги трябва да се добавя нов материал. И още много, много неща. И споделя, че е имало периоди, в които направо не е можела да спи, когато осъзнава колко заслепена е била и всъщност колко малко е знаела и правела за намаляване на пластмасовите неща, които самата тя е ползвала.

Галина и екипът й решават, че информацията за картонените чаши трябва да достигне до максимално много хора. Така се ражда кампанията им с Timeheroes „Спести на Земята поредната чаша за кафе за еднократна употреба“ и в последствие – идеята за фейсбук групата „PlasticFreeCoffeeLovers”. Целта на групата е да събере съмишленици по темата и да поощри взаимната обмяна на идеи и информация какво можем да направим, за да заменим пластмасовите опаковки и да живеем по-отговорно към околната среда и бъдещите поколения. Екипът разраства обхвата на дейността си и по други начини: Галина и колегите й правят презентации и консултации и на други компании, като споделят опита си и им помагат да разработят свои инициативи, с които да намалят пластмасите за еднократна употреба в собствените си офиси и да запознаят служителите си с проблема.

Галина споделя, че в началото боклуците само са я дразнели. Но откакто е започнала кампанията си, пак я дразнят, но вече не се чувства безсилна.

Снимка: DXC Technology

Има заряд да дава обратна връзка, да променя нещата и да увлича и други в каузата си. Като това при организирането на следващите TEDхVitosha конференции в България да се използват по-малко пластмасови чаши и прибори за еднократна употреба. Или как следващият фестивал “A-to-Jazz” да бъде по-близо до „Zero-waste”. Или как да присъедини още кафенета, сладоледени къщи и ресторанти към каузата. За да може всеки да си донесе собствена чаша, в която да си вземе напитката. Или своя кутия за храна и в нея да му сложат обяда. И се радва, че все повече магазини се съгласяват да слагат насипно продаваните продукти като маслини, масло, сирене или бисквити в кутии на клиентите. Засега това са по-малки квартални магазини или търговци, които са директни производители, но Галина се надява тази добра практика да се разрасне и към по-големите.

Защото, както самата тя казва, много по-добре за всички е, ако пазаруваш в пъстра текстилна торбичка, ушита от рокля, която вече не носиш, или ако ползваш козметика от стъклени бурканчета. Или, ако си направиш текстилни салфетки за масата, вместо да използваш хартиени. Усилието е малко, но усещането, че си направил нещо за намаляването на боклука, който „произвеждаш”, е несравнимо. И цитира един популярен пост във фейсбук, че когато казваме „Да изхвърлим боклука навън”, е добре да помним, че всъщност няма такова място като „навън”.

Защото нямаме друга планета.

Публикувано на www.momichetata.com