Казват, че човек идва с името си. А когато се казваш Благовеста, някак си от теб се очаква да носиш добро и да правиш добри дела. Така е и при Благовеста Пугьова – основател на инициативата „Подарете книга”, която постепенно от неформална група от съмишленици се превръща във фондация „Подарете книга”. Впоследствие към нея се прибавят и платформата „Подари време” и „Училище за работа”.
Но какво стои зад всичко това? Основната идея на мрежата от доброволци е дългосрочно да подкрепят деца, лишени от родителска грижа, не само като им подарят книга, четат заедно и прекарват време едни с други, но и като създават приятелства, бъдат ментори на децата и им помагат да се развиват и реализират в живота. Защото, както казва Благовеста, „децата имат нужда от общуване, от маркери и модели на поведение, които да следват. И е важно да им помогнем да ги намерят, да ги научим на житейски умения и правилата в света. Иначе децата остават в нищото”. Това е още по-важно за децата от домовете, които системата на институционална грижа приучава да получават – храна, дрехи, транспорт. Но няма кой да ги научи как да се справят в живота.
Всичко започва с идеята на Благовеста, че една подарена книга на дете, лишено от родителска грижа, може да му помогне да започне да се променя. Но ако подарената книга не бъде прочетена и ако не поговорим с децата, всичко остава без смисъл. Така се ражда Фейсбук страницата „Подарете книга”, в която не събраните книги са важни, а хората, които отделят време и полагат доброволчески усилия да бъдат приятели и ментори на децата от домовете, да ги върнат към образованието и да им помогнат да намерят мястото си в света. В началото един доброволец чете книга с няколко деца. Но бързо осъзнават, че това няма много голям ефект. Променят подхода и насърчават всеки доброволец да намери „своето” дете, на което да дари време, за да станат приятели, да го напътства и да му бъде пример за подражание. Така че детето да знае, че има на кого да се обади, когато се нуждае от подкрепа или съвет, че има опора и „маркер” за поведение. За доброволците от фондацията връзката с децата не се измерва с броя пътувания и посещенията в съответния дом, а доколко са успели да накарат детето да повярва, че може да разчита на тях в случай на нужда. Защото смисълът на всичко е в приятелството и в индивидуалното отношение между доброволеца и детето.
Така постепенно мрежата се разраства и към момента обхваща повече от 400 постоянни доброволци, които се организират чрез платформата „Подари време”. Разбира се, има и много други, които са се включвали за по-кратки периоди. Във фондацията идват много хора, които искат да са полезни, осъзнали са тази потребност, но имат страхове, които трябва да се разсеят. Тогава им предлагат да опитат – да отидат веднъж и да поговорят с дете от дом, да почетат заедно книга и тогава да решат дали ще продължат. „Стани приятел с дете” – това е мотото, което ги води. То поражда лична ангажираност и дава дългосрочност на участието. Другото е свободата, която доброволците имат при заниманията си с децата. Понякога повече четат заедно, друг път разговарят, учат или играят. А и децата растат. Докато са по-малки, искат повече да играят, но като пораснат, започват да задават въпроси за различни житейски ситуации и имат нужда от съвет и менторство. Така и самите доброволци „порастват” с младите си приятели. Разбира се, доброволците винаги могат да разчитат на групите за подкрепа, които се организират от фондацията, или да се срещнат и разговарят с психолог, ако се сблъскат с казус, с който не знаят как да се справят.
Както казва Благовеста, „доброволчеството е като основите на къща, върху които градиш – всички останали занимания и учене не биха имали ефект без връзката с доброволците като основа”. Така постепенно се създава една общност от хора с различни професии и интереси, които имат нещо общо помежду си – желанието да помогнат на дете, лишено от родителска грижа, да бъдат негов приятел и ментор, за да може то по-лесно да се ориентира в живота. Този „Клуб на раздаващите”, както го нарича самата Благовеста, обогатява и самите доброволци – запознава ги с хора, които може би никога не биха срещнали и с които стават приятели, защото имат еднакви ценности и всеки носи в себе си нещо, което може да предаде, като подари част от времето си. Важното е да се отвориш да помагаш.
Постепенно се раждат и новите инициативи – от практиката, от самите доброволци, както и от „техните деца”, които порастват и се изправят пред нови предизвикателства – какво ще стане с тях, когато излязат от дома, как ще се интегрират в обществото, как ще си намерят работа и квартира. Така идва и идеята за „Училище за работа”, което се организира ежегодно от 2013 г. и под формата на едноседмично практическо обучение, срещи с доброволци и различни професии, кариерно ориентиране и постоянно менторство дава на децата възможност да добият дори и малка представа какво ги очаква, когато навършат 18 години.
Разбира се, има и трудности. Една от тях е да се намерят доброволци в малките населени места. Както споделя самата Благовеста, в София и в другите по-големи градове е лесно – много хора вече се научиха да даряват времето си, но в страната трудно се намират доброволци. Затова за занималните за функционална грамотност, които правят вече в 14 града, разчитат на местни учители, които срещу скромно заплащане помагат на децата от местните домове при усвояването на учебния материал. Целта на фондацията не е да направи от всяко дете отличник, а да даде шанс на децата да развият потенциала си. Доброволците могат само да добавят мотивация и да напътстват и помагат с приятелство, но най-важен си остава вътрешният стимул на детето.
И все пак какво мотивира Благовеста, която е завършила Финанси, занимава се с поезия и в ежедневието си работи в съвсем друга сфера – оперативен директор е на JobTiger, с такава страст като доброволец да развива фондацията и нейната дейност? Може би вярата й в каузите, които могат да променят. Както и това, че вижда в себе си микс от бизнес инициативност, поезия и работа в полза на обществото. И всяка част на този микс развива и допълва другите и й помага да постигне мир със себе си. А може би и това, че някои хора още от раждането си са предопределени да правят добри дела и да помагат на другите. И затова носят името Благовеста.
Публикувано на www.momichetataotgrada.com